Спомни си как леко го раздруса и колко се стресна, когато след това той се отпусна назад в седалката. Тънка струйка кръв започна да се процежда от ъгъла на полуотворената му уста. Дълбока рана зееше на дясното му слепоочие, останалата част от лицето му бе невредима. Очите му бяха затворени и не трепваха, но тя все още не бе сигурна, че и той е мъртъв. Пресегна се и постави ръка на гърдите му.

Сърцето биеше.

Тогава, без никаква видима причина, колата се задвижи по неравния склон и я повлече със себе си. Ръката й все още вътре в колата бе почти изтръгната от рамото.

Колата спря, но продължаваше да се люлее несигурно и за нея бе ясно, че е само въпрос на време преди да бъде погълната от водата, която вече покриваше гумите. Прогизналата почва потъваше под тежестта на колата. Нямаше време за съзерцание на ситуацията, нито за премисляне на шансовете; не можа дори да осъзнае колко наистина й бе необходимо да се отърве от него.

Имаше всичките основания да се страхува и да го презира. Но не желаеше смъртта му. Никому не би пожелала това. Животът, всеки живот, заслужаваше да бъде спасен.

И така, с прилив на адреналин, тя опита с голи ръце да отстрани калта и да разкъса жилавите пълзящи растения, които й пречеха да отвори вратата.

Най-накрая успя да я отвори и да я задържи в това положение. В същия момент горната част на тялото му се плъзна в протегнатите й ръце. Окървавената му глава клюмна върху рамото й. Под неочакваната му тежест тя се свлече на колене.

Обгърна с ръце гръдния му кош и го задърпа изпод кормилото. Беше истинска битка. На няколко пъти краката й пропадаха в хлъзгавата кал и тя падаше тежко назад. Но всеки път отново с мъка се изправяше, забиваше пети и с огромни усилия най-сетне го измъкна от останките на разбитата кола. Краката му едва се бяха освободили от вратата, когато машината се почувства освободена от временното си спиране и се плъзна към реката.

Кендъл разказа историята, като изпускаше собствените си мисли. Когато свърши, заместник шерифът почти се бе изправил в стойка мирно и изглеждаше, като че ли ще я поздрави по военен маниер.