— Не може ли да почакате? Тя е разстроена, а аз не мога да й дам нищо за успокоение, защото кърми.

Заместникът погледна към бебето, след това към гърдите на Кендъл. Лицето му доби цвят на презрял домат.

— Добре, признавам, че може да се отложи за малко. Но трябва да се свърши.

— Сигурно, сигурно — съгласи се механично докторът.

Сестрата пое Кевин от ръцете на Кендъл. Той продължаваше да спи.

— Ще потърся на това малко съкровище кошче в родилното отделение. Не се тревожете за него. Вървете с доктора.

Заместник шерифът въртеше в ръце шапката си и пристъпваше смутено от крак на крак.

— Аз ще постоя отвън. След това, когато сте готова, ма’ам, за, нали разбирате, да свършим с това…

— Пийнете чаша кафе, защо не? — предложи снизходително докторът.

Докторът беше млад, нахакан и според оценката на Кендъл, с голямо самочувствие. Подозираше, че мастилото на дипломата му още не е съвсем засъхнало, но той очевидно се радваше да изтъква авторитета си. Без да хвърли отново поглед към заместник шерифа, той я поведе по коридора.

— Получил е тибиална фрактура, или на по-обикновен език — счупил си е пищяла — обясни той. — Няма разместване и не е необходима хирургическа намеса, нито пирон. В това отношение е извадил голям късмет. От вашето описание на колата…

— Капакът на мотора се беше нагънал като книжно ветрило. Не мога да разбера как кормилото не се е забило в гръдния му кош.

— Точно така. Страхувах се, че има счупени ребра, вътрешни наранявания, увредени органи, но не открих нищо подобно. Тонусът му силно се повишава. Това е добре. Лошото е, че е получил силен удар по главата. Рентгенът показва само повърхностна фрактура на черепа, но аз трябваше да направя няколко десетки шева, за да затворя раната. Сега не изглежда особено естетично, но след време косата ще израсне отново. Няма да го загрози много — завърши той, поглеждайки към нея.