— Той загуби много кръв.

— Преляхме му една банка кръв, за да не рискуваме. Получил е мозъчно сътресение, но ако полежи няколко дни, ще се оправи. А заради счупения крак, ще ходи с патерици най-малко месец. Не му остава нищо освен да лежи, да мързелува и да чака да оздравее. Това е. — Той я насочи към стаята. — Само преди няколко минути се върна в съзнание и все още се чувства зашеметен.

Докторът влезе в слабо осветената стая преди нея. Тя се поколеба на прага и огледа помещението. На една от стените беше закачена евтина репродукция на Исус, възнасящ се в облаците. На отсрещната висеше плакат — предупреждение срещу СПИН. Стаята изглеждаше почти като изолационна с две легла, но той беше единственият пациент.

Кракът му, гипсиран от коляното надолу, беше вдигнат върху възглавница. Болничната престилка, която му бяха облекли, стигаше само до средата на бедрата му. На фона на белите чаршафи те изглеждаха силни и загорели и никак не подхождаха за болница.

Една сестра измерваше кръвното му налягане. Тъмните му вежди бяха смръщени изпод широкия бандаж от марля, с който бе бинтована главата му косата се бе сплъстила от засъхналата кръв и антисептични промивки. От многобройните наранявания ръцете му приличаха на огромни тъмни петна. Чертите на лицето му изглеждаха разкривени от отоци, контузии и рани, но можеше да бъде разпознат по вертикалната цепка на брадичката и твърдата линия на устата, от която стърчеше термометър.

Докторът рязко се приближи към леглото и разчете показанията за кръвно налягане, които сестрата бе нанесла върху картона му.

— Все по-добре върви — промърмори одобрително и когато сестрата му показа термометъра.

Въпреки това Кендъл все още се колебаеше на вратата. Очите на пациента веднага се насочиха към нея. Хлътнали и потъмнели от загубата на кръв и болка, очите му като че ли си пробиваха път изпод дълбоките сенки. Но решителността в погледа му бе все така остра.

Когато за първи път го погледна право в очите, тя почувства уважение към силната им проницателност. Дори изпита страх. И все още го изпитваше. Изглежда, притежаваше свръхестественото качество да чете в нея, което доста я безпокоеше.